ОБЕЗКРЍЛЯМ, -яш, несв.; обезкриля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Лишавам птица от крилата ѝ. — Какво ще правиш с мене? — попита разтреперан като лист Иванчо. — Ще отрежа ръцете, които обезкрилят беззащитните врабчета. А. Каралийчев, ПС III, 11.
2. Прен. Книж. Обезкрилявам. обекрилям се, обезкриля се страд.