ОБЕЗЛЍСТЯМ, -яш, несв. (разг.); обезлистя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Обезлиствам, обезлистявам. — Кажи ми, како, наистина ли не любиш още? (Милка обезлистя едно цвете). Ив. Вазов, Съч. ХХI, 112. обезлистям се, обезлистя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)