ОБЕЗЛЮДЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезлюдявам1 и от обезлюдявям се; обезлюдване, депопулация. Аврен бе осъден на обезлюдяване като много други селца. Н. Инджов, ПП, 130.
ОБЕЗЛЮДЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезлюдявам2.
