ОБЕЗНАСЛЕДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; обезнаследя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Лишавам някого от правото да получи наследство. Дядото обезнаследи неблагодарния си син и приписа целия имот на внука. ● Обр. Тежка е участта на всички сирачета-моми- чета. Рано обезнаследени от бащина любов и защита, и от майчина нежна грижа. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 66. обезнаследявам се, обезнаследя се страд.