ОБЕЗПЛЪТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезплътявам и от обезплътявам се. Още през първата брачна нощ станали жертва на своята безразсъдна постъпка, тъй като кислородните и водородните атоми на двамата предизвикали сложния химичен процес на обезплътяване на материята им. Св. Минков, Избр. пр, 63.