ОБЕЗПОКОЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезпокоявам и от обезпокоявам се. Докторът забраняваше всяко обезпокояване на болния и Стаменков тъгуваше мълком. А. Страшимиров, А, 129.
