ОБЕЗПРАША̀ВАМ, -аш, несв.; обезпраша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Очиствам нещо (въздух, тютюн и др.) от съдържащия се в него прах. Електрофилтрите обезпрашаваха обработените газове. Δ Аспираторната инсталация обезпрашава въздуха в цигарения цех. обезпрашавам се, обезпраша се страд. Да си представим, че въздухът се обезпраши. Тогава не би имало какво да улавя слънчевите лъчи, да ги пречупва и отразява. О, 1971, бр. 2, 7.