ОБЕЗПРАША̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезпрашавам и от обезпрашавам се. Обезпрашаването на въздуха в работ- ните помещения — цехове, работилници, ресторанти, училища и др. — има огромно значение за запазване здравето на хората, които прекарват много часове в тях. Пог., 1970, бр. 427, 2. Въпреки обезпрашаването, въздухът в цеховете на фабриката за първична обработка на материала се насища с циментов прах. Вн, 1960, бр. 2742, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)