ОБЕЗСЍЛЯМ, -яш, несв. (остар.); обезсѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обезсилвам. А другите [татари] храбро отбиват Васильовий нож, кой го маха насам и нататък повече да ся пази, а най-веч да обезсиля противниците и леко да ги ранява. Ил. Блъсков, ИС, 85. обезсилям се, обезсиля се страд.