ОБЕЗСЪРЧА̀ВАЩО нареч. Без увереност, решителност, с униние; обезсърчително. Противоп. насърчаващо. А д в о к а т ъ т: .. Апропо.. днес ви търсиха.. Г р у е в а: Странно! А д в о к а т ъ т: Защо? Само на моята възраст визитите са цяло събитие. Не бива да гледате на живота така обезсърчаващо. К. Кюлюмов, ПШ, 15.


Източник: Речник на българския език (онлайн)