ОБЕЗСЪ̀РЧАМ, -аш, несв.(остар., книж); обезсърча̀, -ѝш, мин. св -ѝх, св., прех. Обезсърчавам; обезсърчвам. обезсърчам се, обезсърча се страд.
ОБЕЗСЪ̀РЧАМ СЕ несв. (остар., книж.); обезсърча̀ се св., непрех. Обезсърчавам се; обезсърчвам се. Похвално и славно е предприятието ви, г-не Богоров, не ся обезсърчайте колкото и големи да ся спънките. Г, 1863, бр. 10, 80.