ОБЕКТЍВ м. Оптическа система от няколко лещи, в които се събират лъчите, идващи от наблюдаван обект и се получава действителният му образ. Светлинният лъч, който идва от „Гама“ на съзвездието „Дракон“, преминава през обектива на телескопа и се устремява към окуляра. Вл. Харалампиев, ПСС, 13. След работите на Галилей Кеплер открива друга телескопична система — с обектив и окуляр от двойно изпъкнали лещи. М. Калинков, ГГ, 35. И изведнъж фотографът се спуща към апарата си, мушва главата си под червената завеска на матовото стъкло и нагласява обектива на фокус. Св. Минков, РТК, 138. Киноснимачен обектив. Диапрожекционен обектив.

— От лат. objectivus през рус. объектив или нем. Objektiv.


Източник: Речник на българския език (онлайн)