ОБЕКТИВИЗЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Проявявам, изразявам нещо в обективна, достъпна за възприемане форма; обективирам. В нашата психика и мислене са опредметени, обективизирани познавателните ни образи, чувствата и мислите ни. Но всичко това е строго индивидуално и зависи от ген, възпитание, образованост, степен на социализираност, духовна среда, политическо манипулиране и т.н. М. Минчев, СЯ II, 555. обективизирам се страд. И тъй като положението на предметите и скоростта на движението са най-общите и основни величини, които трябва да се обективизират, най-рано от всички клонове на физиката се развива механиката — науката за движението на телата и за причините, които го пораждат. Л. Митрани и др., ЗМ, 9.

ОБЕКТИВИЗЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. Книж. Ставам достъпен за възприемане, проявявам се в обективна форма; обективирам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)