О̀БЕРПРОКУРО̀Р м. Книж. 1. Главен прокурор в Русия до 1917 г.
2. Висше длъжностно лице в руския православен синод с ранг на министър до 1917 г. Между последните се забелязваха граф Игнатиев, г. Победоносцев, оберпрокурор на Светейшия синод. Ив. Вазов, Съч. ХI, 66. Оберпрокурорът на руския Свети синод в изложението си до императора направо казва, че схизмата не е донесла ония благоприятни последици, които очаквали нейните творци. Хр. Бръзицов, НЦ, 177.
— Нем. Oberprokuror.