ОБЕРЪ̀ЧКА ж. Остар. и диал. Извито като скоба стоманено сечиво с две ръчки, което се използва за обработка и оглаждане на дъги за каци и др.; рукан.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
