ОБЖА̀РЯМ, -яш, несв.; обжа̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Поет. Обжарвам. Морните клепачи се отварят: / вън — разсъмнало. / Слънце крепостта обжаря. Мл. Исаев, ТП, 16. Колко е просторно и прозрачно! / Лъх от топли устни ме обжаря, / чувствам, че раста в полето злачно,/ ставам лек, въздушен като пара. Н. Ракитин, ППВ, 20. обжарям се, обжаря се страд.