ОБЗЍЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от обзиждам и от обзиждам се. Котлите изцяло се оформяват от чугунените прешлени, без да е необходимо никакво обзиждане. Й. Вучев и др., О, 65.


Източник: Речник на българския език (онлайн)