ОБИВА̀РЯМ, -яш, несв.; обиваря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Обварявам; обиварявам. обиварям се, обиваря се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
