ОБЍЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обиждам1 и от обиждам се. — Кое ти наричаш лоши инстинкти? — .. — Например, всичко това, на което вие се възторгвате,..; подигравките с по-старите,.., обиждане другарите си. Ив. Вазов, Съч. IХ, 51.
ОБЍЖДАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обиждам2 и от обиждам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.