ОБИНТО̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Обвивам с бинт; превръзвам, бинтовам. Васил Попов беше смазал пръстите на лявата си ръка с гаечния ключ, Щерьо я беше обинтовал. Д. Добревски, БКН, 175. обинтовам се страд. и възвр.


Източник: Речник на българския език (онлайн)