ОБИТА̀ЕМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Качество или състояние на обитаем. Колко утопии, романи, популярна наука има бродирани върху сюжета за обитаемостта и обитателите на планетите от Слънчевата система. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 211. Задачата на учените е да намерят средства и методи за подобряване на средата в кабините на космическия кораб, да създават такава „въздушна обитаемост“, която да се доближава до нормалните условия за живот на Земята. РД, 1964, бр. 308, 4.