ОБИХВА̀ЩАМ, -аш, несв.; обихва̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обихва̀нат, св., прех. Остар. и диал. Обхващам. — Хайде, драги... Обихвана с ръка раменете му и лекичко го придръпна след себе си. О. Василев, ЖБ, 90. Саморазвитие е да развива чловек сам себе си; то ся простира, та обихваща всички страни на чловеческото естество. Й. Груев, СП (превод), 235. обихващам се, обихвана се страд. Предметите, при които ся прилага наумът, съществуват отделно от самий наум и само мислено ся обихващат от него. Й. Груев, КЛ (превод), 39.


Източник: Речник на българския език (онлайн)