ОБКРЪЖЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който е предназначен за обкръжение. Големият немски обкръжителен маньовър започна с три концентрични удара, които имаха в центъра си големия индустриален унгарски град Пейч. П. Вежинов, ЗЧР, 145.


Източник: Речник на българския език (онлайн)