ОБЛЀПЯМ, -яш, несв.; облепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Облепвам. Избелял тапет от книга, с изрисувани розови цветчета, облепяше стените. К. Константинов, СЧЗ, 67. Турях петата ѝ [на обувката] на мущата, наместях тока и удрях полегато гвоздеите върху него. След туй облепях превитите отвътре острила на гвоздеите с парче мешинка. Ст. Чилингиров, ХНН, 154. ● Обр. Но ето задават се отнякъде мъгли, облепят стените на чуката, после поглъщат самата чука в сивата си мрежа. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 58. облепям се, облепя се страд.
ОБЛЀПЯМ СЕ несв.; облепя̀ се св., непрех. Разг. Облепвам се, облепявам се.