ОБЛИГА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Спец. Който е винаги присъщ, свойствен, характерен за някого или нещо; задължителен, облигаторен. Оцетнокиселите бактерии са облигатни аероби и представляват малки подвижни пръчици с полярно разположени въси. Ив. Златев и др., МЗ, 23. По-голямата част от развиващите се върху дървесина гъби са сапрофити.. и само два вида са констатирани като об- лигатни паразити. Пр, 1953, кн. 6, 4. Сравнителните наблюдения веднага ще покажат, че една част от плевелите се срещат само сред дадена селскостопанска култура — облигатни плевели. М. Воденичаров и др., ЕБ, 54.
2. Муз. За инструмент в оркестър — който задължително трябва да участва, не може да бъде изключен или заменен.
— От лат. obligatus.