ОБМЕНЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. За пункт — в който се извършва обмяна, замяна на стока срещу суровина или друга стока; обменен. Софийското предприятие „Вторични суровини“ откри специални магазини — обменителни пунктове във всички райони на столицата. ВН, 1960, бр. 2662, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)