ОБОБЩЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обобщя като прил. Който е свързан с обобщение или представлява резултат от обобщение. Обобщените данни за енеолита и бронзовата епоха показват, че изключително значение в лова имали копитните животни. ПЗ, 1981, кн. 10, 4. Мисленето е процес на обобщено и опосредствено познание на действителността. Псих. Х кл, 125.