ОБОБЩЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. В който се съдържа обобщение; обобщаващ. Средствата, с които си служат статията, информацията и дописката, са главно средствата на документалната проза: точно описание на фактите, анализ на жизнените явления, обобщителни заключения от засегнатите факти. С, 1954, кн. 3, 128. Интерес представляват обобщителните статии на Б. Ангелов върху някои страни и моменти на българското литературно развитие. Б. Ангелов, ЛС, 12-13.
◊ Обобщителни местоимения. Грам. Неопределителни местоимения, които служат за обобщено означаване на отделните предмети или лица от дадено множество, на признаците или на количеството, броя на нещо, напр. в с е к и, в с и ч к о, в с и ч к и, в с я к а к ъ в.