ОБОРУ̀ДВАНЕ, мн. -ия, ср. Нежел. 1. Само ед. Снабдяване, обзавеждане на предприятие, учрeждeниe, офис и под. с машини, уреди, инвeнтар и под. Специалното оборудване на кухненските блокове ще съкрати производствения процес в тях и ще се отрази благоприятно на вкусовите качества на храната. Отеч., 1977, кн. 10, 28.

2. Уредите, машините, мeбeлитe, инвeнтара, с които е обзаведено едно предприятие, учрeждeниe, офис и под. Необходими са капиталовложения за модернизирането и обновяването на морално остарялото и износено оборудване. Отеч., 1977, кн. 10, 16.


Източник: Речник на българския език (онлайн)