ОБРА̀ДВАН, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прич. мин. страд. от обрадвам като прил. Зарадван. В празник сутрин син, наконтен, и майка, начинена с хубава кърпа армаган и с нова дрешка, тръгват за черква. Щом влязат в нея и почнат да палят свещи, всички ги изглеждат внимателно, а обрадваната майка се преструва, че нищо не чува и не вижда. Ив. Хаджийски, БДНН II, 79. И така, ние бяхме вече победители. Кой може да опише рабостта на обрадваното население и на четата? З. Стоянов, ЗБВ II, 79.