ОБРАТЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Спец. Отвл. същ. от обратим. Ние разгледахме по-горе (..) условията, необходими за осъществяването на обратимост на дадения процес и видяхме, че такива процеси на практика са неосъществими. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 191.


Източник: Речник на българския език (онлайн)