ОБРЍВАМ, -аш, несв.; обрѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обрѝнат, св., прех. Диал. Наривам пръст около нещо; заривам2. Обринах корените на розите, за да не замръзнат през зимата. обривам се, обрина се страд.
