ОБРУЧЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Годежар. „Вчера ви показах онзи ми палат, им рече тя.., но понеже имам двама князове за обручаване, то не ми е вече угоден..“ В същото време тя [княгинята] заведе тези двама обручители в един голям салон. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 100.