ОБРУША̀ВАМ, -аш, несв. (рядко); обруша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Спец. Обрушвам (в 1 знач.). обрушавам се, обруша се страд.
ОБРУША̀ВАМ СЕ несв.; обруша̀ се св., непрех. Спец. Обрушвам се (в 1 знач.). Условие за устойчивостта на откосите на каналите е това да имат под себе си неподвижна основа.. Ако за основа служат плуващи пясъци или наситена с вода почва, откосите се обрушават бързо и ширината на канала почва да расте. Д. Велев, М II, 154. Скалите от незасегнатия масив се намират в състояние на равновесие. След като се прокарат минните изработки това равновесие се нарушава, скалите се напукват, започват да се рушат и обрушават. Хр. Марков и др., ТБ, 21.
— От рус. обрушать.