ОБРЯ̀Д, мн. обрèди, след числ. обря̀да, м. Остар. Книж. Обред. Сключилите граждански брак, ако желаят, могат да извършат след това и религиозен обряд. МП VIII кл, 80. Нейната [на „Нестинарка“] оригинална музика е изградена изцяло върху основата на старинния музикален фолклор, а сюжетът се основава върху интересния древен обряд с езически произход „нестинарство“. Пеене VI кл, 46. Цалува хиляди пъти револвера и саблята, врича се и влиза след този обряд, наречен в бунтовническите ни дела — кръщавание, в числото на въстаниците. НБ, 1876, бр. 53, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)