ОБСАДЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Лице, което участва в обсада. Многобройни войски обсадили Търново. Мъжествено се отбранявал престолният град. Съвременник разказва, че тази твърдост вбесявала обсадителите. ТВ I, 135. Византийците няколко пъти нападаха, но защитниците, насърчавани от самия Ивайло, отблъскваха обсадителите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 475-476. Градът се опира повече от един месец, но най-после падна в ръцете на обсадителите и претърпя всичките ужаси на разграбването. С. Бобчев, СОИ (превод), 107.