ОБСИДИА̀НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Прил. от обсидиан. Постоянните ветрове са изваяли от кристалинните скали — базалтови или обсидианови, най-причудливи форми. ВН, 1960, бр. 2618, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)