ОБСЍЧАМ, -аш, несв.; обсека̀, обсечèш, мин. св. обся̀кох, обсèче, прич. мин. св. деят. обся̀къл, -кла, -кло, мн. обсèкли, прич. мин. страд. обсèчен, св., прех. Диал. Сека, дялам нещо от всички страни; одялвам. обсичам се, обсека се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)