ОБСКУРА̀НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, Книж. Прил. от обскурант; обскурантски; мракобеснически. Изобщо обскурантното произхождение на българската интелигенция, което лишава последнята от материални средства, нужни за целта, са главните, а може би и единствените причини, за да не познаваме отечеството си. БД, 1909, бр. 19, 1.