ОБСТРЀЛЯН, -а, -о, мн. -и, Прич. мин. страд. от обстрелян като прил. Книж. За човек — който е свикнал със стрелбата в бойна обстановка и се е закалил в боевете. Колкото и да си обстрелян, всеки бой идва със своето напрежение. Особено когато си като в капан. В. Андреев, ПР, 89.
— От рус. обстрелянный.