ОБТА̀КАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); обто̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обточвам. Къщи и хижи,.., обтакаха двата бряга на пълноводната тогава Янтра. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 128. Брусата и Троцки бяха съдружници в кожухарския занаят. Шиеха калпаци и кожуси и обтакаха на булките кожени якички. Ламар, Ст, 1965, бр. 999, 2. обтакам се, обточа се страд.