ОБТЕГА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който служи за обтягане; обтегачен. Обтегателна пружина на сноповързачка. Обтегателна ролка в комбайна.

Обтегателен изолатор. Електр. Изолатор във въздушна линия, който може да предаде усилието на опън от проводника към закрепващия стълб.


Източник: Речник на българския език (онлайн)