ОБТЕКА̀ЕМОСТ, -тта̀, мн. няма. Спец. Отвл. същ. от обтекаем. Така скиорът заема една аеродинамична форма, приличаща на яйце, чрез която се намалява до възмож- ните най-големи граници въздушното съпротивление и се създават условия за добра обтекаемост. Н. Николов, НС, 146.


Източник: Речник на българския език (онлайн)