ОБУСЛОВЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отношение на свързаност между две неща, явления, при което едното се съотнася към другото като причинно зависимо от него или подчинено на него. За „Ръка Илиева писа“, „Празник в Бояна“ и „Ивайло“ бяха публикувани рецензии и статии, но почти никой от авторите не подири взаимната връзка и обусловеност между тези три така характерни творби. Е. Каранфилов, Б III, 230. Неразривната връзка и взаимната обусловеност между палеоантропологията, палеопатологията и палеодемографията проличава особено ясно при изследването на етногенетичните процеси. ПЗ, 1981, кн. 10, 5-6. Само с няколко точни детайла артистката загатва жизнената, битовата обусловеност на образа, земевладелката Нискавуори. ЛФ, 1958, бр. 47, 3.