ОБУ̀ШВАМ, -аш, несв.; обу̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Счупвам, строшавам ушите на игла или на някакво друго сечиво; изушвам. обушвам се, обуша се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.