О̀БЩНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Съвкупност от хора, свързани от нещо общо (произход, местоживеене, език, култура, религия, занимания, среда на общуване или др.); съобщност, съобщество. Зад тази непреклонност е стояла твърдата убеденост, че всичко ценно, което имат като личности и като общност, се дължи на българския им произход. Е. Белобрадова, СБ, 23. Ще разкажа за посещението си в град Раковски. Там има компактна католическа общност. Т. Димова, ЧВЛ, 52. В годините преди Освобождението в българската възрожденска общност се зараждат идеи за кодификация на книжовния език. ДС Х, 399. При смесените бракове между турци и българи отново преобладава броят на браковете, при които мъж от малцинствената общност взима жена от мнозинството. Св. Денова, СП, 4. Първият в света правен документ, който регламентира правата на децата, става реалност [през 1959 г.] след 10 години преговори между парламентарни делегации, междуправителствени и неправителствени организации. Световната общност изминава дълъг път до признаването на права на децата. Т. Цветкова, ИПГД, 33. Етническа общност. Религиозна общност. Селска общност. Академична общност. Професионална общност. Виртуални общности. // Разш. Съвкупност държави, организации и др., свързани от общи интереси, цели или действия. Първият в света правен документ, който регламентира правата на децата, става реалност [през 1959 г.] след 10 години преговори между парламентарни делегации, междуправителствени и неправителствени организации. Световната общност изминава дълъг път до признаването на права на децата. Т. Цветкова, ИПГД, 33. През 1992 година в Женева международната общност разработва екологична програма, наречена Харта на 21 век, в която се набелязват мерки и мероприятия за ограничаване на вредното въздействие от индустриалното развитие на страните. И. Митева, УПХЕ, 10.
2. Полит. Юрид. С опред. Обединение на държави, учредено с международен договор, чиито членове са свързани от общи интереси, институции и правни норми и които в различна степен съгласуват или обединяват своята икономическа и политическа дейност. Повечето политически теории обръщат внимание върху едно важно предусловие за реализиране на демокрацията – наличието на политическа общност с ясни граници, на народ с определена колективна идентичност. НТПУФИСН, 2004, т. 9, 184. Разбирането за Насоките като инструмент на правна необходимост се основава преди всичко на една от фундаменталните характеристики на ЕС [Европейския съюз] – че той е правова общност. Дипл., 2011, бр. 14, 54. ● В състава на собствени имена на междудържавни обединения. Общността на нациите. Европейска икономическа общност. Британска общност на независимите държави. Южноамериканска общност на нациите. Икономическа общност на държавите от Западна Африка.
3. Спец. Съобщество (във 2 знач.). Честата употреба на химически торове може да има отрицателен ефект върху качеството на почвата и структурата на почвената микробна общност. СбЕЗ, 2021, пролет, 13. Съгласно плана за зониране на екологичното съхранение, растителността в първата и втора екологични зони за съхранение се състои основно от гори и влажни зони. Планираните растения с растежа си ще формират растителни общности от дървета, храсти, трева с ясна вертикална йерархия. Хр. Башев и др., УОАУ, 365. С времето хората са заложили на хранителен режим, включващ повече месо и по-малко растения. За смилането на растителни фибри са нужни по-комплексни бактериални общности, отколкото за смилането на месото. Земя, 2014, бр. 226, 10. Животинска общност.
4. Само ед. Наличие на общи, сходни признаци, черти, характеристики; сходство, единство. Разгледаните предмети имат общност в използваните подходи от учителите, общност в методите на изучаване на природните и обществени явления. ИБГД, 1990, т. 38, 128.
5. Само ед. Качество, свойство на нещо общо, единно, съвместно или споделено. На тази дискусия неведнъж бяха правени опити да се уточни понятието „общност на икономическия живот“. Едни от участниците предлагаха да се разбира устойчива „общност на стопанския живот“, други – „общност на икономическите връзки“, трети – „единство на промишлената икономика“. Д. Меламед, ЕЕ (превод), 42. Но същите остри проблеми са и глобални. Глобалността им изисква общи действия. Тази общност на действията може да бъде основа на противоположна тенденция към укрепване на общочовешки морал. Соф., 1991, кн. 6, 19. Всичко, което ограничава потока от идеи или подкопава доверието, уважението и чувството за общност в целите сред отделните членове, е потенциална опасност. П. Михайлов, ИОМП, 35. Общност на интересите. Общност на езика и културата.
◊ Европейската общност (съкр. Общността). Полит. Истор. Наднационално обединение на европейски държави за икономическа и политическа интеграция, съществувало в периода 1958 – 2009 г., което е предшественик на Европейския съюз. Европейската общност, днес Европейски съюз, е продукт на исторически процес, засягащ много страни. Ив. Илиев, КОЕ, 5. Лиценз на Общността. Юрид. Разрешително, издавано от държавната администрация, което позволява извършване на международен превоз на товари или пътници между страните членки на Европейския съюз. В същото време се въвежда задължителен лиценз на Общността за всички превозвачи на пътници и товари на територията на Европейския съюз. В. Гаргов, Д, 388. Съпружеска <имуществена> общност. Юрид. Режим в българското семейно право, според който всичко, което съпрузите придобият по време на брака чрез съвместен принос, принадлежи общо и поравно на двамата. Режимът на съпружеска имуществена общност има императивен характер и се разпростира върху всички вещи, права върху вещи и парични влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос. Ст. Ставру, ВБВП, 208.