ОБЩОДЀЛЕЦ, мн. -лци, м. Название на привърженик на общоделството. — Все ти не разбираш тактиката, все на теб не са ясни директивите. Бърбориш като общоделец — каза Кесяков с яд. — И на много другари не са ясни. Ем. Станев, ИК I и II, 117. На 11 октомври 1901 година Благоев изгонва общоделците от редовете на Пловдивската партийна организация. К. Странджев, ЖБ, 95. Народняци, демократи, общоделци и радикали ... — подават оранжеви декларации „за обединение“. Хр. Смирненски, Съч. III, 124.


Източник: Речник на българския език (онлайн)