ОБЩОМЕДИЦЍНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е валиден за цялата медицина, отнася се до цялата медицина. Схващането за същността на екземния процес се е изменяло с времето съобразно с господствуващите общомедицински схващания. Ил. Петков и др., КВБ, 129.

2. Който се отнася до целия медицински състав и до всички медицински заведения, институции. За тази цел [профилактиката] бяха разработени и внедрени в практиката диспансерните методи за борба с венеричните и заразните кожни болести — .., привличане в борбата с тези болести на общомедицинската мрежа и обществеността, широка здравна просвета. Ил. Петков и др., КВБ, 5.


Източник: Речник на българския език (онлайн)