ОБЩООБРАЗОВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който дава задължителния минимум от системни познания по основните науки, необходим на учещия, за да продължи образованието си по нататък или при упражняването на професия, която не е висококвалифицирана. Хиляди общообразователни курсове, вечерни и неделни училища, читалища, кооперации и народнополезни инициативи дължат своя живот и развитие на народното учителство. Д. Казасов, ВП, 139. Курсистите от техникума, освен кабинетите по общообразователните предмети, имат отлична лаборатория, която им осигурява пълни научни условия за работа по винарство и винарска химия. ОФ, 1955, бр. 3451, 2. Трябва да се предвиди построяването на 20 спортни зали в общообразователните училища. НС, 1958, бр. 43, 4.
— Друга (остар., книж.) форма: о б щ е о б р а з о в а̀ т е л е н.