ОБЩОПРАКТИКУ̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. За лекар — който практикува обща медицина извън системата на болничната помощ, като оказва медицински услуги, свързани с широк кръг заболявания и има право да насочва пациентите към специалисти и болнични заведения. Общопрактикуващият лекар е най-близо до пациента. ДЛ, 1999, бр. 8, 2.